Голяма част от българските имоти – без застраховка срещу природни бедствия

Голяма част от българското население е на мнение, че застраховките срещу наводнение и земетресение са ненужни. По – голяма част от хората въобще не се замислят какво биха правили ако претърпят сериозни щети заради подобно природно бедствие. Друга част пък смятат, че застраховката е необходима, но поради икономическата криза нямат средства, с които да заплащат месечните застрахователни вноски.

Според направени проучвания, в България е твърде възможно да се случат сериозни наводнения и земетресения. Това се доказа в периода 2005 – 2006г., когато в резултат на множество проливни дъждове голяма част от жилищата в засегнатите региони бяха частично или цялостно разрушени. Към днешна дата някои от тях все още не са възстановени. Доказано е също така, че страната ни е с активна  сеизмична дейност. След земетресението през 1986г. в градовете и селата, които бяха засегнати имаше огромни щети и разрушени сгради.

Интересно е да се види как стои въпросът с определянето на застрахователния риск и застрахователната премия от застрахователните компании. Тъй като при настъпване на голямо природно бедствие като наводнение или земетресение, то ще засегне по – голяма част от населението на страната, въпросът с изплащането на обезщетение ще е доста сериозен, ако по – голяма част от хората са застраховали имуществото си. В случай на катастрофално бедствие и застраховане на голяма част от имуществото на хората, много застрахователни компании могат да се окажат в състояние на невъзможност да изплатят задълженията си, което би ги изправило пред фалит. Затова определянето на застрахователния риск в тези случаи е от голямо значение.

За да изчислят застрахователния риск и определят цената на месечната вноска, застрахователите разделят територията на страната на няколко зони според сеизмичната активност, характерна за всеки регион. Така, в първата, най – безопасна зона са разположени Кърджали, Добрич, Варна, Бургас, но без Каварна, Балчик и Шабла, в които опасността от земетресение е по – голяма. Във втора зона се включват Силистра, Русе, Велико Търново, Разград, Плевен, Ловеч, Видин, Монтана, Враца, Пловдив, Търговище, Габрово, Смолян, Хасково, Ямбол и Шумен. В трета зона са поставени Каварна, Балчик, Шабла, София град и София област, Перник, Благоевград, Сандански, Горна Оряховица, Сливен, Гоце Делчев, Свищов, Попово, Кюстендил. В четвърта зона фигурират Стара Загора, Ихтиман и Пазарджик. Така за хората, чиито имоти са разположени в зоните с по – голяма сеизмична активност, размерът на месечната вноска за застраховка ще бъде по – висок.

Друго, на което следва да се обърне внимание при определяне на застрахователния риск е годината на построяване на сградата, както и общото й състояние.

Въпреки голямата вероятност от претърпяване на сериозни щети в следствие на земетресение или наводнение, едва 8. 5% от българското население е застраховало своите имоти. Интересен факт е, че дори в Калифорния, където земетресенията са често срещано явление, едва 12% от хората са застраховали домовете си. За разлика от България, където размерът на застрахователната полица е сравнително евтин, в Калифорния осигуряването на защита срещу този тип природни бедствия е доста по – скъпо струващо начинание.

В зависимост от различни фактори, цената на месечната вноска за застраховка на имущество в България варира между 5лв. и 250лв. и между  5лв. и 400лв. за търговски обекти. Застрахователната полица може да се оскъпи и от такива фактори като височина на сградата.

За допълнително подсигуряване, застрахователните компании много често изискват застраховка на недвижимо имущество срещу наводнение и земетресение да се сключва допълнително към общата застраховка на дома или сградата. Поради това е важно винаги да се чете подробно какво точно покрива сключената застрахователна полица, за да не се окаже, че липсва защита срещу подобен род природни бедствия. Въпреки че допълнителната сума, която трябва да се заплати например за наводнение варира между 2 и 50лв., голяма част от населението продължава да разчита на късмета си и смята,   че разрушенията, които дават в репортажи по телевизията в следствие на наводнения и земетресения, на него точно няма да му се случат.

Интересно е да се види как постъпва правителството на Япония, за да защити застрахователните компании от фалит и населението си при земетресение. Както вече пояснихме, ако голяма част от населението на една страна сключи застраховка срещу земетресение и ако настъпи застрахователното събитие, застрахователните компании почти сигурно ще задлъжнеят и фалират. За разлика от други страни, в които застраховането срещу подобен род природни бедствия или липсва или е много усложнено и с ниско покритие, в Япония са измислили добър начин, за да подкрепят дружествата в предлагането на подобен род защита. За целта е създадена презастрахователна схема /JER/, според която застрахователите, включени в JER делят разходите за покриване на обезщетенията с правителството. Всеки гражданин, решил да се презастрахова за подобно събитие, заплаща допълнително към застраховката пожар определена сума, срещу която получава защита.

В България все още няма създадено такова споразумение. Застрахователните дружества, които включват към своите застраховки защита срещу земетресение и наводнение са:ЗАД „Алианц България”, ЗАД „Виктория”, „ЗАД Армеец”, АД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, „ЗД Евроинс”,  ЗД „Бул инс”, ЗД „Уника”, „ЗК Български имоти”, „ДЗИ – Общо застраховане”, „Интерамерикан България” и ЗК „Лев инс”, „Дженерали Застраховане”, „Ей Ай Джи България ЗД”, „Общинска застрахователна компания”, ЗАД „Енергия”, ОББ-Ей Ай Джи ЗД”, „ХДИ”, ЗК „ДСК Гаранция”, „и „ГРАВЕ България Общо застраховане”. 12 дружества от посочените не покриват риска срещу наводнение към основната застраховка „Пожар и природни бедствия”, а изискват заплащането на допълнителна сума.